Развълнувана от събитията днес,от това,че Народът най-сетне се пробуди от летаргията си в годишнината от гибелта на Левски,излях вълненията си в стихове...Може да не са професионално изпипани,но са от душа!

Къде си,Дяконе?

-Къде си,Дяконе?!-викът всенароден
 отчаяно и с вопъл пак отеква-
да видиш как народът ти отново
въстана днес от своята Несрета!

За Святата Република се бори ти,
понесъл кръста си докрая,до Бесилото!...
А днес народът изцеден е от несгодите,
 изсмукаха му свои вече силите!

В разкош и блясък някои живеят си,
самозабравили се в наглост и безочие...
Народът скочи днес посред Неволята,
защото ножът е опрял до кокала!

И тез,които всеки кабинета си,
закичил е с ликът ти свети,Дяконе,
избягаха,покриха се,проклетите,
изплашени от отговорност за делата си!

 -Къде си,Дяконе?Стани от гроба си!
Гласът народен тътне по земята ни!
 Ела при нас и поведи народа си,
тъй нужен си ни днес,отново,Дяконе!

               автор:Даниела Христова

Аплодисменти!Наистина е от душа!
Поздрави:).

Винаги съм вярвал, че когато човек може нещо, то ще може да прави добре още много неща. Едва ли подозираш, понеже си скромна, колко малко му трябва на това стихотворение (от формална гледна точка), за да стане шедьовър...