Едно дете към мене доближи,
бях седнал в парка - под липата.
Погледна ме със сините очи -
"Дай, чичо" - каза и протегна си ръката.

То беше малко... може би на пет -
момченце русо, рошаво и мръсно.
Подадох му пакета слънчоглед,
а то в малката си шепа ръсна.

Седна до мен.Зачопли мълчаливо,
поклащайки си босите крака.
До нас врабчета скачаха игриво,
а на Земята беше слязла пролетта.

,,Какво е т"ва?" - попита в миг детето
и сочеше нагоре със ръка.
Погледнах аз, нагоре във небето,
летяха три красиви хвърчила.

,,Това са хвърчила.Не си ли виждал?"
,,Не съм!" - и гледаше в захлас,
а после някак сбърчи вежди - 
,,Такива птици не съм чувал аз".

Усмихнах се на логиката детска... -
виж колко просто е през детските очи
и колко е наивно, но логично,
че само птица може да лети!

Детето питаше за всичко -
за облаците, за тревата и дъжда.
Къде отива Слънцето, когато
над земята спусне се нощта?

Защо морето е солено,
а камъкът е толкова твърд?
Защо кръвта е във червено?
Къде има до Луната път?

Доколкото можах, му отговорих,
за друго вдигах рамене,
а то не спираше да пита,
дори не мислеше да спре!

,,А зайчетата малки де живеят?
Във къща или на дърво?"
,,В хралупа - казах - с майка - зайка.
Тя пази ги от всяко зло."

Едно дете - красиво, рошаво и мръсно.
Със тъжен поглед... като на ранена чайка,
погледна ме и тихо ме попита:
,,Чичо... а какво е майка?"

~Емил Стоянов~

Едно дете - красиво, рошаво и мръсно.
Със тъжен поглед... като на ранена чайка,
погледна ме и тихо ме попита:
,,Чичо... а какво е майка?"

Майката е Ангел Пазител,който БОГ ни подарява от първия миг....

Стиховете са с думи простички,които парват направо душата ти!
Като поздрав към автора му-трябва да го прочетат повече хора и ДА ДОКОСНЕ ПОВЕЧЕ ДУШИ!