Дребните ни политикани са си все толкова жалки.
А Общението в Страданието е все такава грамадна Сила.
Културата на Паметта – също.
Ние сме лишени от това.
Кеворк КЕВОРКЯН
Политическите лековерници, нашите включително, никога няма да проумеят, какво се случи на 9 май в Москва...
Същият ден Костов се обясняваше, как е спасил парите си в КТБ.
Един друг – той пък земеделски титан и по съвместителство министър на отбраната – не харесвал паметника на маршал Жуков, открит в Стрелча, и не пропусна да се похвали, ей такива неща.
Маршалът, при всичките му крайности и дори диващини, няма какво да го мелят палетата, за предпочитане е това да го прави един Виктор Суворов, макар че и той напоследък започна да си противоречи.
Плевнелиев, който не може да задържа нищо зад зъбите си, и той се обадил: „Като държавен глава не се впечатлявам от големи паради и оръжие за масово поразяване“.
Голямо нещастие е думите да те издънват всеки път, щом си отвориш устата, няма друг подобен случай.
Държавният глава на една никаква държава, най-непрокопсаната в Европа не се впечатлява – казва го един човек, който непрекъснато повтаря, че е държавен глава, сякаш все още не е сигурен в това.
Това беше най-тъпото и безсрамно нещо, което се чу около 9 май, и ние трябва да се гордеем, че беше казано на български език.
Сякаш чуваме реплика от семейна свада, когато съпругът-рогоносец високомерно казва на жена си: „Не се впечатлявам от теб!“
А става дума за честването на историческо събитие, което промени съдбата на света.
Българският президент си е един жалък политикан, нека си го кажем направо.
Той не се впечатлява, него едва го удържат да не се понесе срещу Москва с едничкият ни вертолет.
***
А Парадът на Полка на безсмъртните на 9 май беше нещо неописуемо, и това е слаба дума.
Няма как да не си кажеш, че никой не може да излезе на глава с руския народ.
А и единствено в руския разум може да се роди подобно нещо – най-малко 400 хиляди души, само в Москва, бяха понесли портретите на свои родственици, участвали или загинали във Войната.
Този океан от фотоси бе величествен морален контрапункт на демонстрацията на военна мощ преди това.
Това бе величествен апотеоз на Паметта за жертвите.
Мъничка отплата за преживяното от тях, а и от всички останали – и то без никакво политиканстване, без нечисти намеци, понеже
Смъртта не търпи подобни неща.
Това беше Истинският Парад на Победителите – такива неща хора като нашият Плевнелиев и такива като него не проумяват....