Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите.
С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница.
Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе.

 

Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно.
Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци.
Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам
за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило.
Яко псувам.
Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина.Тавата е заета с пържоли и трябва да я
измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми
се свиди.
Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е
повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят.Взимам яйцата
и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение...
повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло.
С порязания пръст и чело почиствам.
 Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки
парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф
(нали се слага за рани) и съм готов.
Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно) и почвам да
ги чупя майсторски в един оцелял кастрон.
Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи.
Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух.
Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се
побира вътре. Какво пък... включвам...
Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене,
котката ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на
майка си – казва едно тъжно "мяуу", оттегляйки се за миене.Разделям криво-ляво
листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и
бой във фурната. Изпивам една бира на екс, предоволен от себе си. Обръщам се –
от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума.

Кулинарното ми произведение се запалило (бях му сложил малко уиски за вкус)
и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко,
но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница –
прилича на капак от улична шахта.

 

В тоя момент любимата се прибра.
Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина,
парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се
от битката за Сталинград.

От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.

Много весело разказче! :)
Ако това е баницата, супер изглежда!

такава е щяла да бъде!:)

но най-добрите готвачи са мъже !!!!
Във всички елитни ресторанти готвачите са мъже.

Това е факт! Но това,че най-добрите готвачи са мъже,съвсем не прави останалите мъже готвачи! Аз лично познавам такива,които биха могли да бъдат прототипи на героя от тази история.

генетичен материал .А за твойте прототипи съм убеден , че жените имат пръст в тази работа .