Така от векове е останало-силните имена да се предават от дядо на внук,та Георги ме кръстили...Да приличам на оня юнак със засукан мустак,дядо ми.Мъж на място,победител,тоест...И какво се случи?Пораснах аз,Георги-ама не точно супергерой,ами един такъв свитичък,притеснителничък.И не щеш ли,както става не в народните митове,ами в самия живот...срещна ме една ламя.И взе та ме хареса.Хареса ли?Тя направо огнени пламъци от рептилска страст бълваше,обливаше ме с с телефонен тероризъм,целувки,картички по повод и без повод...Така въпросната ламя с нелогично име "Спаска" не на шега се настани в толкова скромния ми и подреден животец.Ще каже някой:"Ами ти бе,Георги,що не развя свободата на върха на бойното копие?".Защото,братя и сестри, ламята имаше едни такива зелени,хубави и говорещи очи,та хем ме омагьоса....Хем взе ,та ми хареса да не съм баш дотам чутовен юнак...Заживяхме,както си му е редът.Но не пещера вековна,а в панелка в някакъв си квартал,някакъв си блок.Така се свързва човекът със звяра,та иди питай после кой кой бил...Моята драга ламичка ми роди две щерки-всички разправяха,че на мен приличали/пази Боже,че никак не съм за корица на мъжко списание/.И те люти,недотам люти лами.Та с трите жени-змеици не веднъж съм ридал,не веднъж съм ругал...Обаче,стана тя тогава точно като в народните приказки,или като в турски сериал...Пънах се,горещих се-и накрая се предадох.Ламята на име Спаска,да знаете се оказа чудо ламя-и дом ми създаде,и доматки ми посади. В саксии на балкона-да не ми е люта ракията,а блага,с мезенце...Щерките пораснаха,взеха си по един кротък Иван,Петър...такива хора,не с гръмки имена...А животецът някак неусетно си минава,и ей ме на,аз,Георги...Седя си,гледам моята поостаряла женица-ламица,и се питам:"От какъв зор трябва да се убиват ламите,като могат да ти станат най-драгите домашни любимци?".Спаска може и да поизгуби някоя люспица от змейското си великолепие-но тия очи,така си останаха млади,зелени и винаги нежни.Бълващи пламъци,вече рядко...Затова аз,Георги,сега честитя празника на адашите си по целия свят и това ви казвам:"НЕ УБИВАЙТЕ ЛАМЯТА!Току-виж,ако я оставите жива,ви спасила от всички"юначества" и щуротии мъжки,които ще ви хрумнат,като носите това велико име.Щото ламята все пак е жена-и е ваша!"

               НАЗДРАВЕ ВИ ЗА ПРАЗНИКА!