Тази сутрин напълних до горе с усмивки
двата джоба на моя износен елек.
Ще раздавам от тях, през деня, без почивка.
Ще напомням какво е да бъдеш човек.
На съседите, скрити в зори, зад пердето.
На хазяйката, с поглед навъсен и ням.
На шофьора в тролей, сбръчкал вежди задето
бачка пак без пари. Даже две ще му дам!
На сърдитата лелка в кварталната лавка.
На пияния, с рамо подпрял тротоар.
На всезнайкото, който скандира ""Оставка!".
Как добре ще им дойде такъв хубав дар.
На самотната дама, разхождаща куче.
На дежурния днес полицай във града.
На крещящата баба след палаво внуче.
На девойка, изгубила вяра в света.
Боже, толкова хора без своя усмивка!
Аз раздавам, но вече не смогвам сама.
За да върнем надеждата, в свят на интрига,
аз Ви моля, включете се всички.
Сега!
/Васка Мадарова/

На шамарите, на навъсените, на сърдитите с усмивка и доброта!
Поздрави за хубавото стихо!

стихотворението като поздрав. Красиви стихове с много позитивизъм! Споделих ги с вас!И благодаря за включването с радост в раздаването на усмивките!