Оранжево е някак си около мене,
и е пълно с топла доброта.
В сърцето ми тупти унесен
духът смирен на есента.

Тя пристъпва леко и напевно,
и дарява ме с безброй искри.
Всяко клонче, лист и цвете
проблясва – охладено от слана.

Въздухът е повече пречистен,
ухае тъжно – на загиващи листа.
В слабите отблясъци на слънцето
ражда се и плаче есенната красота.

Спомени и време днешно, сливат се,
в небивал – луд екстаз, всеки дъх и
всеки миг е лудост от емоция –
от радост и от плач.

Трепетно посрещаме сезона,
който ни прибира у дома.
Хем тъгуваме за миналото лято,
хем се радваме на тихата му самота.

          Мартина Кирилова

при теб винаги е многооо красота...

Стана ми хоби да правя снимки и търся да я видя тази красота около себе си-не ми се налага дълго търсене,стига човек да има очи за нея!