Прощавам ви за всичко, господа.

За хубавата просешка тояга.

За дрипавата просешка торба,

която някой сръчно ми надяна.

Прощавам ви за нощите без сън -

нали очите гладни не заспиват.

Прощавам ви за хаоса навън,

където ни насилват и убиват.

Прощавам ви за тия, дето с вик

политат от високите етажи -

от бедността спасили се след миг,

размазвайки се долу на паважа.

Прощавам ви за скъпите коли.

И за откраднатите милиони.

За пищните ви мраморни дворци.

Дори

за наглостта

да сте спокойни.

От името на вашия народ -

одрипавял и гладен - ви прощавам.

Ала дали ще ви прости и Бог?

Съмнявам се.

Ужасно се съмнявам.