Какво не искаме от новата 2015 година?
Борислав Михайлов
Вече стъпили в годината на зелената дървена Овца (или Коза) сякаш е по-лесно да кажем какво не искаме да преживеем в 26-тата поред година, в която обикаляме из пустинята на прехода като овче стадо, водено от коза....
В най-широкия смисъл на думата, би било добре повечето от Козите, които ни водят към светлото бъдеще, да престанат да ни третират като овче стадо; или като безмозъчни клонинги на овцата Доли; или като безмълвни потребители на политически ГМО-та…
Не искаме нови предсрочни избори през Новата година. Освен, разбира се, ако не се окаже, че новите поредните предсрочни избори не са най-малкото възможно зло…
Не желаем и политическа нестабилност. Нито такава, че да се стигне до нови избори, нито онакава – при която хората са по улиците, а управляващите – зад загражденията и полицейските щитове.
Редно е да си пожелаем също така ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) да не изостава с животозастрашаващи темпове от издръжката на живота. Между другото – ако някой ви каже, че през 2015 година минималната заплата в Турция ще стане 353 евро – повярвайте му, с извинение. И не му опонирайте, че Турция още много години ще гледа ЕС през крив макарон, защото тези 353 евро покриват месечната издръжка на 4-членно семейство (334 евро) , докато у нас за целта са нужни 2240 лева – по 560 на човек в четиричленно семейство.
В личен и национален план е редно да си поискаме да престанем да обезвреждаме опасни боеприпаси, чийто задгранични притежатели отдавна са преценили, че това е животозастрашаващо за собствените им работници. В някои отношения случилото се в завода в Горни Лом, който погреба 15 свои работници е като с наличието на пушка в драматургията – ако барутното пушкало виси някъде на сцената, то рано или късне ще гръмне.
Всъщност доста отдавна специалисти по национална сигурност предупреждават, че бедността в България е достигнала кризисни размери и вече наистина е опасна за стабилността на държавата. В същата степен това важи и за катастрофалната демографска криза, а на сцената вече напира нов „фронтмен” – бързо нарастващата неграмотност.
За съжаление България не е от страните, в които „предупреден” означава „спасен”. Или както казват хората: „Ти му говориш, а оно рупа ли рупа”…
В този смисъл е редно да дадем едно рамо на надеждата, че през 2015-а година няма да продължи безумното разрастване на войнстващия национализъм и етническото противопоставяне; че биенето на медици от „Спешна помощ” няма да се утвърди като национален спорт; че линейките ще стигат еднакво бързо и с еднакво добра екипировка до столичните квартали „Бояна” и „Факултето”; че пенсионната реформа ще продължи в посока, различна от изравняването на пенсионната възраст със средната продължителност на живота.
А иначе предишната 2014 година, според китайския календар, бе Година на Коня. И горе-долу преди 12 месеца вещите в астрологията ни поучаваха, че един плъх по-лесно ще преживее Годината на Коня, отколкото един кон.
Въпросът, всъщност е, какви са шансовете на човека в годината на Зелената Дървена Овца, освен ако вече не е приел овчедушието за своя съдба?!
Цялата статия-тук:komentator.bg/kakvo-ne-iskame-ot-novata-2015-godina/
