Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него.И докато нежно галел Цветето,то му отвръщало с още повече любов,изразена в цвят и аромат.

Но на вятъра му се сторило малко това и той решил:

-Ако аз дам на Цветето всичката си мощ и сила,то ще ми отвърне с още повече...

И той духнал към Цветето с мощното дихание на своята любов.Но Цветето не издържало на бурната страст и се пречупило.

Вятърът се опитал да го повдигне и съживи,но не успял.Тогава той утихнал и задишал към Цветето с нежното дихание на своята любов,но то увяхнало пред очите му.Закрещял тогава вятърът:

-Аз ти дадох цялата мощ на своята любов,а ти се счупи!Видно е,че не е имало в теб сила за любов към мен.Значи,ти не си ме обичало!Но Цветето нищо не отвърнало.То умряло...

      

Извод:

Този,който обича,трябва да помни,че не силата и страстта измерват Любовта,а нежността и загриженото отношение.

По-добре десет пъти да се сдържиш,отколкото един път да се пречупиш...