още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,..."

“С настъпването на всяка пролет, идва мирисът на нов живот”- са казали хората.

В сегашното време всичко е толкова сиво и мрачно, че ние не забелязваме дори какво става около нас. Всичко разцъфтява, всичко се пробужда. Би трябвало с това да се пробуди и малка капчица доброта у всеки човек. Но най-често ние сме си затворили душите и не сме готови да приемем малко топлота в това безверие и безхаберие, което ни е обсебило. Всеки човек дали за лошо, или за добро, носи в душата си по една малка пролет. Когато тя разцъфне и стане красива, с нея разцъфва и човека. Той съзрява и пораства.