Снимах селото.
Селото,кацнало на брега на реката.
От него лъхаше на уют,топлина,на забравени исконни български ценности, докато  се разхождаш из клаустрофобичните апартаменти на големия град.
Тук виждаш (стига да можеш) истински ценното!
Тук нещо докосва душата ти!
Тук долавяш разликата между този, който се харесва такъв какъвто е, и този, които иска повече от живота, между пътя, в който едни се разхождат с кръст забоден в колата, а други не искат и да знаят, че нямат спирачки, защото животът може да се живее и без бариери!