Страдание Христово -
и ние страдаме ,премисляме отново.
Пречистваме на този ден душата.
Успяхме ли ,понесли своя кръст,
да носим Любовта и Добротата
и Светлина от Него в своя път ...
Вървим по своя път и лек ,и труден
със вяра ,истина и във заблуди...
През страх,възходи и падения -
всеки към своето Възкресение...
автор: stela50
Столетия по-късно човечеството е разпнато на кръста на съмненията- съществува ли чудото на Възкресението и възможно ли е ново пришествие?
Да се луташ между въпросите, които всеки днес си задава, означава да търсиш най-верния път за себе си.
Колкото и прагматичен и нерелигиозен да е българинът в същността си, на Разпети петък гледа да иде в църква, търпеливо да изчака реда си, да изпълни ритуалите за опрощаване на греховете.
Вяра може да нямаш – грехове със сигурност имаш!
Остават ти и въпроси, на които никой не дава отговор...
Кой каза, че страда, като това за Него е най-голяма награда - да се завърне при Господ /трудно за разбиране/.
И още многократно да слезне, без нашето усърдие не може да ни промени ”това” под шапката.
Амин!
Отдавна вече не разсъждавам "има ли и защо".
Приемам всичко с вяра. Ако не беше така 2000 години нямаше да се покайваме и страдаме на този ден.
Съгласна съм напълно с nedovolen.
Иисус не е само Бог, той е и човек - Богочовек - Христос, Спасител, Месия ...
Амин!