Постинг
25.11.2015 19:41 -
ТАЙНАТА ВОЙНА НА “КОМИТЕТ 300” СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ.
СВѢТОЗАРЪ МИЛЧѢВЪ КОНЧАРСКИ
Преди много години един салафитски терорист от Йордания на име Ахмед Фадил ал-Халайлах, известен повече като Абу Мусаб ал-Заркауи, създаде джихадистката групировка "Джамаат ал-Таухид уа ал-Джихад" (Единобожие и Свещена война). Още от самия си зародиш това сатанинско създание се финансира и подкрепя от милиардерите от тайната организация "Комитет 300". След смъртта на Заркауи тази терористична групировка се разрастна и се превърна в световна заплаха - ИДИЛ или "Ислямска държава". Главните територии на нейните кървави действия засега са Сирия и Ирак, но целите им са насочени към всички територии, на които древните българи са създавали свои държави през вековете. Може би не е случайно съвпадението - първата българска държава се е наричала ИДЕЛ, юдохазарите (които тогава са били част от българския съюз, а членовете на "Комитет 300" са техни потомци) са я наричали ИДИЛ. Абревиатурата на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" също е ИДИЛ на български език.
Главорезите насочват най-голямата си жестокост към едно племе, наречено Язиди. Те го унищожават чрез масови екзекуции с обезглавяване, разстрел, разпъване на кръст, заравяне живи в земята и изгаряне на клада, продават жените и децата в робство, мъжете са избивани без никаква жалост. Кои са тези Язиди, предизвикващи такава ярост у салафитските убийци? Според официалната информация те са част от кюрдската нация, но това е пълна грешка. Много изследователи вече доказаха, че Язидите нямат нищо общо с кюрдите. Всъщност това са така наречените "Павликяни", които през 844 година основават своя държава със столица Тефрике - днешен Дивриги в област Сивас, Турция. Павликяните са превъзходни бойци и с арабските си съюзници представляват опасност на източните граници на Византия. Те завладяват територията от град Ефес (50 км. южно от град Измир) до град Никомедия ( в близост до Цариград). Император Василий I успява да сломи съпротивата на павликяните и през 871 г. превзима Тефрике. Оцелелите павликяни бягат в Армения и Сирия. През 970 г. павликяните от Сирия са депортирани на Балканите, както и други павликяни преди това през 747 г., 755 г., 778 г. и 872 г. Религията на язидите се е зародила в Месопотамия преди повече от 4000 години. Вярата им е основана на зороастризма, в който са въвели някои елементи от исляма и от християнството. Те се молят на Бог по посока на Слънцето и почитат седем ангела, от които най-важният е Мелек Таус или Ангел-паун.
Павликянското движение, в края на седми век, освен в Армения и Персия, се распространило и в Месопотамия. Павликянството е често свързвано от днешните изследователи с манихейството и богомилството и характеризирано, в сравнение с по-умерената доктрина на последното, като изповядващо "краен дуализъм". То получава широка популярност на Балканския полуостров през средновековието. Според някои, павликяните извеждат доктрината си, както и своето име, от антиохийския патриарх Павел от Самосата и неговото учение. За пръв път е споменато на синода в Dowin през 718 г. Според Петър Сикелиот (гр. Πέτρος Σικελιώτης) и патриарх Фотий (9 в.) павликянството представлявало дуалистична секта, която не признавала Стария Завет, части от Новия Завет, религиозните и църковните служби, почитанието на икони и реликви и църковните отци. Те отричали кръста като християнски символ, смятайки го за езически смъртоносен инструмент за мъчение. Представата им за Исус Христос носела черти на гностицизма. Смятат се, заедно с богомилите, за родоначалници на катарите, които във Франция през 12 и 13 в. често са наричани с производни имена от павликянин (paulician) и българин (bougre). Тондракитите от 10 век фактически са продължители на павликянството. Произходът на афшарите, йезидите и алевиите също сочи за връзка с павликянските общности, възприели синкретичен ислям в горна Месопотамия, северна Сирия и множество райони на Кюрдистан.
Названието "павликяни" идва от старобългарската дума "павлин", което означава "паун". Язидите са монотеисти, които вярват единствено в Бог като създател на света, който е поставен под грижите на седем свещени ангели, чийто предводител е Мелек Таус (Ангелът Паун). Тази вяра се основава на суфийски / сувийски отражения на ангела Ибрис (според исляма той е Шейтан и Дявол), което също е древна манипулация на хазарските сатанисти (описано е в материала "Евреите, ислямът и циганите"). Язидите изповядват най-древната българска религия - сувизъм, което означава, че те са преки потомци на древните българи.
Какво означава птицата паун за древните българи? Тя е символ на безсмъртието и възкресението. Във фонда на Етнографската експозиция се откриват няколко ризи и престилки, върху които има извезани животински / птичи орнаменти. Преобладават изображенията на петела, но има паун, папагал и др. Символите, колкото и да са изчезнали, са дълбоко кодирани. Някога паунът е бил домашна птица на територията на страната и е близко свързан с народните вярвания и песни. Разперената опашка на пауна се е приемала за олицетворение на цялото звездно небе. Символизира изобилие, плодородие, мъдрост, безсмъртие и богатство. Тъй като паунът се размножава бързо и целогодишно, както и поради честата смяна на перата, се приема за символ на фертилността и прераждането; символ на пролетта. Перата му са служели не само за украса, но и против магия и уроки, макар че поради приликата на пауновото перо с око се е смятало също, че има „лош” поглед и носи нещастие. (Ямами 2012:87) Вероятно заради това, паунът на престилката от с. Загорци, Грудовско, е със затворена опашка. В известен смисъл символиката му се припокрива и с тази на петела. Символиката на петела е изследвана и описана подробно от Иван Коев в неговата книга „Българската везбена орнаментика”. Според него петльовото изображение, схващано като символ на слънцето, било разнесено в източните тъкани около V век от Египет, а за родина на петела се счита Индия. В Персия той става свещена птица на слънчевото божество Митра, олицетворявано с белия петел. В сложната система на митическата представа за слънцето то съществувало като дневно и подземно. От тук произлиза почитането на белия и черния петел, с червено-оранжевите пера на крилете и опашката. В това си двояко значение, като свещена птица, петелът се появява в Гърция по време на персийските войни. А от там се пренася и на Балканския полуостров. Петелът като предвестник на изгрева е напълно естествено да се възприема като соларен символ. Освен за проводник на слънцето, той бил приеман и като „часовник”, защото по него отчитали времето – по първи петли, по втори петли, петляно време. В българските народни вярвания с кукуригането си петелът е прогонвал злите сили на нощта – таласъми, караконджули, разни демони. Петелът се възприема като носител на мъжкото начало – потенцията, и женското начало – плодовитостта. Ето защо той е неотменна част от сватбения ритуал. Присъства и в редица обреди, като свещено животно – погребения, раждания. Ползва се като жертвоприношение при започване на градеж на къща или при нейното завършване, в зависимост от регионалните вярвания. Затова все още хората вярват, че къща или колиба без петел ще я нападнат лоши духове и опустява. А там където пее петел, там отива и доброто.
В началото на 90-те години имах късмета да участвам в над четирийсет инфилтриращи разузнавателни мисии на територията на Кюрдистан и доста пъти се срещнах с представители на язидската нация, главно в планината Синджар, Северен Ирак. Дори едно язидско момиче служеше като планински водач на нашия отряд. Ужасното е, че преди година чух, че тя се е самоубила, за да не попадне в плен на джихадистите от ИДИЛ. Само прекия контакт с тези хора може да разкрие истината за тях, когато чуете техния език Курманджи и видите техните традиции и носии. Според пропагандата на "Комитет 300" язидите били кюрди и потомци на евреи ешкенази. Това не е вярно. Язидите са българи. Дори може да се свърже и другото древно название на българите - аси (Ases) или яси (Yases). Доста безпристрастни историци свидетелстват, че язидите са чистокръвни потомци на арияните (Aryans), каквито сме и ние, българите. Други учени вярват, че името Язиди (Yazidi) идва от старата иранска дума yazata (божествено същество) (авестийска дума за зороастрийска концепция с широк спектър от значения, но като цяло означава "Божественост"), а самите язиди вярват, че тяхното име произлиза от думата Yezdan или Кzid - "Бог". В такъв случай всеки запознат с истинската българска история, може да свърже нещата с божествената наша философия за Азът и бога Себ Азий.
"Историята е лъжа, с която всички са съгласни", казва Волтер.
Преди много години един салафитски терорист от Йордания на име Ахмед Фадил ал-Халайлах, известен повече като Абу Мусаб ал-Заркауи, създаде джихадистката групировка "Джамаат ал-Таухид уа ал-Джихад" (Единобожие и Свещена война). Още от самия си зародиш това сатанинско създание се финансира и подкрепя от милиардерите от тайната организация "Комитет 300". След смъртта на Заркауи тази терористична групировка се разрастна и се превърна в световна заплаха - ИДИЛ или "Ислямска държава". Главните територии на нейните кървави действия засега са Сирия и Ирак, но целите им са насочени към всички територии, на които древните българи са създавали свои държави през вековете. Може би не е случайно съвпадението - първата българска държава се е наричала ИДЕЛ, юдохазарите (които тогава са били част от българския съюз, а членовете на "Комитет 300" са техни потомци) са я наричали ИДИЛ. Абревиатурата на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" също е ИДИЛ на български език.
Главорезите насочват най-голямата си жестокост към едно племе, наречено Язиди. Те го унищожават чрез масови екзекуции с обезглавяване, разстрел, разпъване на кръст, заравяне живи в земята и изгаряне на клада, продават жените и децата в робство, мъжете са избивани без никаква жалост. Кои са тези Язиди, предизвикващи такава ярост у салафитските убийци? Според официалната информация те са част от кюрдската нация, но това е пълна грешка. Много изследователи вече доказаха, че Язидите нямат нищо общо с кюрдите. Всъщност това са така наречените "Павликяни", които през 844 година основават своя държава със столица Тефрике - днешен Дивриги в област Сивас, Турция. Павликяните са превъзходни бойци и с арабските си съюзници представляват опасност на източните граници на Византия. Те завладяват територията от град Ефес (50 км. южно от град Измир) до град Никомедия ( в близост до Цариград). Император Василий I успява да сломи съпротивата на павликяните и през 871 г. превзима Тефрике. Оцелелите павликяни бягат в Армения и Сирия. През 970 г. павликяните от Сирия са депортирани на Балканите, както и други павликяни преди това през 747 г., 755 г., 778 г. и 872 г. Религията на язидите се е зародила в Месопотамия преди повече от 4000 години. Вярата им е основана на зороастризма, в който са въвели някои елементи от исляма и от християнството. Те се молят на Бог по посока на Слънцето и почитат седем ангела, от които най-важният е Мелек Таус или Ангел-паун.
Павликянското движение, в края на седми век, освен в Армения и Персия, се распространило и в Месопотамия. Павликянството е често свързвано от днешните изследователи с манихейството и богомилството и характеризирано, в сравнение с по-умерената доктрина на последното, като изповядващо "краен дуализъм". То получава широка популярност на Балканския полуостров през средновековието. Според някои, павликяните извеждат доктрината си, както и своето име, от антиохийския патриарх Павел от Самосата и неговото учение. За пръв път е споменато на синода в Dowin през 718 г. Според Петър Сикелиот (гр. Πέτρος Σικελιώτης) и патриарх Фотий (9 в.) павликянството представлявало дуалистична секта, която не признавала Стария Завет, части от Новия Завет, религиозните и църковните служби, почитанието на икони и реликви и църковните отци. Те отричали кръста като християнски символ, смятайки го за езически смъртоносен инструмент за мъчение. Представата им за Исус Христос носела черти на гностицизма. Смятат се, заедно с богомилите, за родоначалници на катарите, които във Франция през 12 и 13 в. често са наричани с производни имена от павликянин (paulician) и българин (bougre). Тондракитите от 10 век фактически са продължители на павликянството. Произходът на афшарите, йезидите и алевиите също сочи за връзка с павликянските общности, възприели синкретичен ислям в горна Месопотамия, северна Сирия и множество райони на Кюрдистан.
Названието "павликяни" идва от старобългарската дума "павлин", което означава "паун". Язидите са монотеисти, които вярват единствено в Бог като създател на света, който е поставен под грижите на седем свещени ангели, чийто предводител е Мелек Таус (Ангелът Паун). Тази вяра се основава на суфийски / сувийски отражения на ангела Ибрис (според исляма той е Шейтан и Дявол), което също е древна манипулация на хазарските сатанисти (описано е в материала "Евреите, ислямът и циганите"). Язидите изповядват най-древната българска религия - сувизъм, което означава, че те са преки потомци на древните българи.
Какво означава птицата паун за древните българи? Тя е символ на безсмъртието и възкресението. Във фонда на Етнографската експозиция се откриват няколко ризи и престилки, върху които има извезани животински / птичи орнаменти. Преобладават изображенията на петела, но има паун, папагал и др. Символите, колкото и да са изчезнали, са дълбоко кодирани. Някога паунът е бил домашна птица на територията на страната и е близко свързан с народните вярвания и песни. Разперената опашка на пауна се е приемала за олицетворение на цялото звездно небе. Символизира изобилие, плодородие, мъдрост, безсмъртие и богатство. Тъй като паунът се размножава бързо и целогодишно, както и поради честата смяна на перата, се приема за символ на фертилността и прераждането; символ на пролетта. Перата му са служели не само за украса, но и против магия и уроки, макар че поради приликата на пауновото перо с око се е смятало също, че има „лош” поглед и носи нещастие. (Ямами 2012:87) Вероятно заради това, паунът на престилката от с. Загорци, Грудовско, е със затворена опашка. В известен смисъл символиката му се припокрива и с тази на петела. Символиката на петела е изследвана и описана подробно от Иван Коев в неговата книга „Българската везбена орнаментика”. Според него петльовото изображение, схващано като символ на слънцето, било разнесено в източните тъкани около V век от Египет, а за родина на петела се счита Индия. В Персия той става свещена птица на слънчевото божество Митра, олицетворявано с белия петел. В сложната система на митическата представа за слънцето то съществувало като дневно и подземно. От тук произлиза почитането на белия и черния петел, с червено-оранжевите пера на крилете и опашката. В това си двояко значение, като свещена птица, петелът се появява в Гърция по време на персийските войни. А от там се пренася и на Балканския полуостров. Петелът като предвестник на изгрева е напълно естествено да се възприема като соларен символ. Освен за проводник на слънцето, той бил приеман и като „часовник”, защото по него отчитали времето – по първи петли, по втори петли, петляно време. В българските народни вярвания с кукуригането си петелът е прогонвал злите сили на нощта – таласъми, караконджули, разни демони. Петелът се възприема като носител на мъжкото начало – потенцията, и женското начало – плодовитостта. Ето защо той е неотменна част от сватбения ритуал. Присъства и в редица обреди, като свещено животно – погребения, раждания. Ползва се като жертвоприношение при започване на градеж на къща или при нейното завършване, в зависимост от регионалните вярвания. Затова все още хората вярват, че къща или колиба без петел ще я нападнат лоши духове и опустява. А там където пее петел, там отива и доброто.
В началото на 90-те години имах късмета да участвам в над четирийсет инфилтриращи разузнавателни мисии на територията на Кюрдистан и доста пъти се срещнах с представители на язидската нация, главно в планината Синджар, Северен Ирак. Дори едно язидско момиче служеше като планински водач на нашия отряд. Ужасното е, че преди година чух, че тя се е самоубила, за да не попадне в плен на джихадистите от ИДИЛ. Само прекия контакт с тези хора може да разкрие истината за тях, когато чуете техния език Курманджи и видите техните традиции и носии. Според пропагандата на "Комитет 300" язидите били кюрди и потомци на евреи ешкенази. Това не е вярно. Язидите са българи. Дори може да се свърже и другото древно название на българите - аси (Ases) или яси (Yases). Доста безпристрастни историци свидетелстват, че язидите са чистокръвни потомци на арияните (Aryans), каквито сме и ние, българите. Други учени вярват, че името Язиди (Yazidi) идва от старата иранска дума yazata (божествено същество) (авестийска дума за зороастрийска концепция с широк спектър от значения, но като цяло означава "Божественост"), а самите язиди вярват, че тяхното име произлиза от думата Yezdan или Кzid - "Бог". В такъв случай всеки запознат с истинската българска история, може да свърже нещата с божествената наша философия за Азът и бога Себ Азий.
"Историята е лъжа, с която всички са съгласни", казва Волтер.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
milady -
поздрави ,Ели..Това е тъжната истина. Живеем в кофти филм/ сори за израза/
25.11.2015 21:32
25.11.2015 21:32
"Историята е лъжа, с която всички са съгласни", казва Волтер.
цитирай"А там където пее петел, там отива и доброто."....А в нашите умиращи села гласът на петлите е на изчезване....
цитирайelanor11 написа:
"А там където пее петел, там отива и доброто."....А в нашите умиращи села гласът на петлите е на изчезване....
ти искаш петли.!!!
