Постинг
11.07.2015 07:09 -
Единствен,слънчогледът...
Автор: elanor11
Категория: Други
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2015 07:12
Прочетен: 970 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 11.07.2015 07:12
На слънцето пред огнената власт
земята тръпне цяла покорена
и природата запява сякаш с глас,
но в лицето не посмява да го гледа.
Единствен,слънчогледът всеотдаен
се взира в него с тихо съзерцание.
И слънцето го милва благодарно
- затрогнато от неговото обожание.
Но вечер,щом започва да залязва
и бавно в хоризонта се стопява,
с главица клюмва слънчогледът и отказва
да приеме неизбежната раздяла.
Той чака с трепет утрото да дойде
и нежните лъчи да го целунат,
до корените си да се почувства горд,
че със слънцето роден е да общува.
Така и аз във теб се взирам,
на слънцето в очите ти съм в плен,
а няма ли те - влюбено заспивам
и чакам да изгрееш в моя ден.
.JPG)
.jpg)
.JPG)
земята тръпне цяла покорена
и природата запява сякаш с глас,
но в лицето не посмява да го гледа.
Единствен,слънчогледът всеотдаен
се взира в него с тихо съзерцание.
И слънцето го милва благодарно
- затрогнато от неговото обожание.
Но вечер,щом започва да залязва
и бавно в хоризонта се стопява,
с главица клюмва слънчогледът и отказва
да приеме неизбежната раздяла.
Той чака с трепет утрото да дойде
и нежните лъчи да го целунат,
до корените си да се почувства горд,
че със слънцето роден е да общува.
Така и аз във теб се взирам,
на слънцето в очите ти съм в плен,
а няма ли те - влюбено заспивам
и чакам да изгрееш в моя ден.
.JPG)
.jpg)
.JPG)
Няма коментари
