Традициите на Лазаровден повеляват неженените момичета до 16 години да станат лазарки. Подобно на коледарите, те трябва да обикалят домовете на хората и да пеят песни за здраве и плодородие. Домакините ги посрещат с питка и ги даряват с яйца и паричка. Освен това лазарките трябва да си откъснат върба и да наберат цветя, които да занесат в църквата, за да бъдат благословени, и след това да направят венци от тях.

Преди лазаруването е било задължителен обичай, тъй като хората са вярвали, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи.

В миналото в Източна България лазарките изпълнявали и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разигравало, докато лазарките пеели и обикаляли селото. Те трябвали да скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината, и да тропат силно с крак – за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи.

На Лазаровден ергените ходели да молят за ръката на девойката, която искат да им е спътница в живота. Смята се също, че Лазаровден отбелязва порастването на момичето и превръщането му в жена.
Според народното вярване девойката, която е лазарувала и се е кумичила, не може да бъде грабната от змей и има право да се кичи, да бъде харесвана и искана за снаха много скоро.

  Лазарска песен

Лазар лазарува,
Лазар весел ходи
и девойка води.
Всяка мома пее
и по-ясно дума
на трева и шума:
"Цветница е утре,
път ни отворете
между синьо цвете,
китка да увием
и венци зелени
за момци, ергени.
И във всяка къща
да цъфти градина,
явор и калина,
между тях Гергьовден
да навърже люлки
за деца и булки."